Партньорството на Кинематограф с множество фестивали осигурява достъп до най-доброто българско и европейско кино.
Гледането и дискутирането на кино има сплотяващ ефект и стимулира уважение към различните гледни точки.
Работата с кино позволява изграждането на специфични умения, сред които критично мислене и работа в екип.
От самото си зараждане киното е било късометражно и дълго време е съществувало само в този формат. През 40-те години започва да се установява стандарта за пълнометражен филм, какъвто го познаваме днес, а именно около 90 - 100 мин. Оттогава показът на късометражно кино плавно намалява, докато се стига до феномена, в който то съществува, но е почти "непоказвано". За близо 70 години единственият стабилен канал за показ на кратките филми са филмовите фестивали, и то не всички, канали като телевизии и кина почти не го излъчват.
През последните 20 години ситуацията се променя заради интернет и по-конкретно свободните платформи за видеосподеляне. Изглежда като че ли късометражният формат си намери перфектното място да разцъфне - интернет с огромната си постоянно растяща аудитория, която по начало не обича дългото съдържание. Поради тази причина от непоказвано, късото кино изведнъж се оказва в центъра на всички модерни тенденции, което го прави атрактивно за младите.
Една от основните ценности на късото кино е, че то е пространството, където кинотворците прохождат и се изграждат, а това невинаги е свързано с неопитност или грешки. Всъщност именно в тази си фаза на развитие много творци заснемат някои от най-гениалните си неща, защото тогава свободата е най-голяма. Затова и късото кино далеч не може да се обобщи като аматьорско, с по-лошо качество или недостъпно за голяма публика, то е изключително наситено, провокативно, умее да експериментира, и е богато на всичко, както и "голямото кино" – но го предоставя за много по-кратко време, което го прави подходящи за образователен процес, който често се провежда в условия на ограничено време.
От самото си зараждане киното е било късометражно и дълго време е съществувало само в този формат. През 40-те години започва да се установява стандарта за пълнометражен филм, какъвто го познаваме днес, а именно около 90 - 100 мин. Оттогава показът на късометражно кино плавно намалява, докато се стига до феномена, в който то съществува, но е почти "непоказвано". За близо 70 години единственият стабилен канал за показ на кратките филми са филмовите фестивали, и то не всички, канали като телевизии и кина почти не го излъчват.
През последните 20 години ситуацията се променя заради интернет и по-конкретно свободните платформи за видеосподеляне. Изглежда като че ли късометражният формат си намери перфектното място да разцъфне - интернет с огромната си постоянно растяща аудитория, която по начало не обича дългото съдържание. Поради тази причина от непоказвано, късото кино изведнъж се оказва в центъра на всички модерни тенденции, което го прави атрактивно за младите.
Една от основните ценности на късото кино е, че то е пространството, където кинотворците прохождат и се изграждат, а това невинаги е свързано с неопитност или грешки. Всъщност именно в тази си фаза на развитие много творци заснемат някои от най-гениалните си неща, защото тогава свободата е най-голяма. Затова и късото кино далеч не може да се обобщи като аматьорско, с по-лошо качество или недостъпно за голяма публика, то е изключително наситено, провокативно, умее да експериментира, и е богато на всичко, както и "голямото кино" – но го предоставя за много по-кратко време, което го прави подходящи за образователен процес, който често се провежда в условия на ограничено време.
Киното може да въздейства върху формирането на нетолерантност към различните явни и скрити форми на агресия.
По-добро разбиране на рисковете на социалните мрежи и интернет, информираност за възможностите за превенция.
Киното може доста добре да демонстрира негативните ефекти от алкохола и наркотиците.
режисьор, актриса
Девина (24) е завършила двойна специалност "Английска литература" и "Театър" в Queen Mary University, London. Специализира актьорско за кино в Identity School of Acting, London. Сега учи за магистърска степен по "Кинорежисура" в Нов български универс... прочетете повече
режисьор
Йордан учи в СМГ, а после и в Американския колеж София. На 18г е приет в Central Film School в Лондон, където интензивно учи специалност операторско майсторство и монтаж. Работи на свободна практика година и половина като асистент камера. На 22г се в... прочетете повече
предприемач, филмов критик
Юлиян Спасовпредприемач, филмов критик // Кинематограф |
Юлиян завършва Френската гимназия, след което учи кино в Монпелие във Франция, а в последствие и в България в НБУ. На 17г заснема два късометражни филма, които привличат вниманието на Nescafe 3in1 и спонсорират третия му филм Teenday 3. Той привлича ... прочетете повече
художник, аниматор
Мартин (33) започва креативния си път с дизайн и изработка на бутикови мебели за фирмата I-Starfish Interior и като графичен дизайнер.
Сега работи като художник продукция с български продуцентски компании като B2Y, Solent и Four Elements на проекти... прочетете повече
юрист, координатор
Бакалавър по Информационни технологии, Магистър и Доктор по Управление на сигурността във Военна академия „Г.С.Раковски“ – София, следдипломна квалификация „ПРАВО“, автор на книги в областта на частните услуги за сигурността и електронен мониторинг... прочетете повече
актриса
Мина е завършила специалност "Психология" в Erasmus University Rotterdam. В момента се обучава за терапевт в метода психодрама към институт Д.Е.А. Работи над проекти за документален театър в студио "Vox populi" и е част от театралната трупа Калейдоск... прочетете повече
близо до метростанция „Европейски съюз“
за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас
за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас
за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас