ПОВЕЧЕ ДЕБАТ И КИНО В УЧИЛИЩЕ

НАШАТА МИСИЯ Киното като образователен инструмент.

Програмата „Клуб Кино“, създадена от екипа на платформата Кинематограф, цели да доближи подрастващите млади хора до късометражното кино и да разшири възпитателния капацитет на българската образователна система. Програмата има разработена методология и инфраструктура за достъп до най-доброто и актуално европейско, световно и българско кино. Стартирала през 2015г, екипът на Кинематограф досега е организирал и провел над 60 киноклуба из цялата страна. Съвместно с експерти и доказани кинотворци, и след дълъг период на проучвания по практики за показ на кино от целия свят, сме натрупали безценен опит в изработването на въздействащи филмови програми, фокусирани върху специфични теми и казуси.

Още от самото начало един от най-важните акценти в развитието на програмата „Клуб Кино“ е да спечели подрастващите и да повиши трайно интереса им не само към киното, но и към училището. Този стремеж налага значително разширяване на проекта в аспекти като силна интеграция с дигитални технологии, модерен маркетинг, предоставяне на безплатен достъп за ученици до големите кина чрез програмата „Киноклуб+“ и активна комуникация с подрастващите на техния език. Този комплекс от дейности е уникален за България и отличава „Клуб Кино“ от всички останали подобни инициативи със значително по-висока ефективност в постигането на заложените цели и най-важното – успява да включи всички ученици в процеса.

Развитие на кинокултура

Партньорството на Кинематограф с множество фестивали осигурява достъп до най-доброто българско и европейско кино.

Подобряване на взаимоотношенията

Гледането и дискутирането на кино има сплотяващ ефект и стимулира уважение към различните гледни точки.

Придобиване на нови умения

Работата с кино позволява изграждането на специфични умения, сред които критично мислене и работа в екип.

Разказването на истории е най-добрият способ за свързване между хората.

От самото си зараждане киното е било късометражно и дълго време е съществувало само в този формат. През 40-те години започва да се установява стандарта за пълнометражен филм, какъвто го познаваме днес, а именно около 90 - 100 мин. Оттогава показът на късометражно кино плавно намалява, докато се стига до феномена, в който то съществува, но е почти "непоказвано". За близо 70 години единственият стабилен канал за показ на кратките филми са филмовите фестивали, и то не всички, канали като телевизии и кина почти не го излъчват.

През последните 20 години ситуацията се променя заради интернет и по-конкретно свободните платформи за видеосподеляне. Изглежда като че ли късометражният формат си намери перфектното място да разцъфне - интернет с огромната си постоянно растяща аудитория, която по начало не обича дългото съдържание. Поради тази причина от непоказвано, късото кино изведнъж се оказва в центъра на всички модерни тенденции, което го прави атрактивно за младите.

Една от основните ценности на късото кино е, че то е пространството, където кинотворците прохождат и се изграждат, а това невинаги е свързано с неопитност или грешки. Всъщност именно в тази си фаза на развитие много творци заснемат някои от най-гениалните си неща, защото тогава свободата е най-голяма. Затова и късото кино далеч не може да се обобщи като аматьорско, с по-лошо качество или недостъпно за голяма публика, то е изключително наситено, провокативно, умее да експериментира, и е богато на всичко, както и "голямото кино" – но го предоставя за много по-кратко време, което го прави подходящи за образователен процес, който често се провежда в условия на ограничено време.


  прочетете цялата статия

Разказването на истории е най-добрият способ за свързване между хората

От самото си зараждане киното е било късометражно и дълго време е съществувало само в този формат. През 40-те години започва да се установява стандарта за пълнометражен филм, какъвто го познаваме днес, а именно около 90 - 100 мин. Оттогава показът на късометражно кино плавно намалява, докато се стига до феномена, в който то съществува, но е почти "непоказвано". За близо 70 години единственият стабилен канал за показ на кратките филми са филмовите фестивали, и то не всички, канали като телевизии и кина почти не го излъчват.

През последните 20 години ситуацията се променя заради интернет и по-конкретно свободните платформи за видеосподеляне. Изглежда като че ли късометражният формат си намери перфектното място да разцъфне - интернет с огромната си постоянно растяща аудитория, която по начало не обича дългото съдържание. Поради тази причина от непоказвано, късото кино изведнъж се оказва в центъра на всички модерни тенденции, което го прави атрактивно за младите.

Една от основните ценности на късото кино е, че то е пространството, където кинотворците прохождат и се изграждат, а това невинаги е свързано с неопитност или грешки. Всъщност именно в тази си фаза на развитие много творци заснемат някои от най-гениалните си неща, защото тогава свободата е най-голяма. Затова и късото кино далеч не може да се обобщи като аматьорско, с по-лошо качество или недостъпно за голяма публика, то е изключително наситено, провокативно, умее да експериментира, и е богато на всичко, както и "голямото кино" – но го предоставя за много по-кратко време, което го прави подходящи за образователен процес, който често се провежда в условия на ограничено време.

            прочетете цялата статия

НАШИТЕ ЦЕЛИ Късото кино третира всички аспекти на живота и поставя много въпроси, а чрез дискусия се намират и отговорите.

По-малко агресия

Киното може да въздейства върху формирането на нетолерантност към различните явни и скрити форми на агресия.

Дигитална култура

По-добро разбиране на рисковете на социалните мрежи и интернет, информираност за възможностите за превенция.

Предпазване от зависимости

Киното може доста добре да демонстрира негативните ефекти от алкохола и наркотиците.

НАШИЯТ ЕКИП Млади артисти и доказани професионалисти

Девина Василева

режисьор, актриса

Юлиян Спасов

предприемач, филмов критик

Мартин Кирилов

художник, аниматор

Николета Атанасова

юрист, координатор

Мина Маркова

актриса

61

организирани киноклубове

79

представени филма

45

представени творци

1266

общо участници


9 Френска езикова гимназия
 

164 Испанска езикова гимназия
 

1 Английска езикова гимназия
 

2 СУ „Емилиан Станев“
 

127 СУ „Иван Н. Денкоглу“
 

66 СУ „Филип Станиславов“
 
Вижте още
Списъкът отразява всички училища, в които е проведен поне 1 киноклуб.
Данните са натрупани от 2015г досега.

Интеграцията с една от най-големите филмови бази в Европа дава достъп до качествено световно и българско кино.

     kinematograf.bg

Тяхната подкрепа е безценна Нашите партньори


Cine Grand

София
бул. „Арсеналски“ 2, Park Center

   близо до метростанция „Европейски съюз“


за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас



Клуб на пътешественика

София
ул. Сердика №19

   близо до метростанция „Сердика“


за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас



Регионална библиотека „Пейо Яворов“

Бургас
ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ 41


за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас



Клуб ТАМ

Велико Търново
ул. Велчо Джамджията 16


за повече информация, вижте секция Киноклуб+ или се свържете с нас